Речник


Нуклеинови киселини - Нуклеиновите киселини са високомолекулни органични линейни молекули, съставени от голям брой последователно подредени „блокове“ наречени бази или нуклеотиди. Последователността на подреждането на нуклеотидите в линейната, полинуклеотидна верига е специфична за всяка отделна молекула нуклеинова киселина (НК). Нуклеиновите киселини в основата на живота са ДНК и РНК

ДНК- дезоксирибонуклеинова киселина
ДНК е носител на генетичната информация (наследствеността) на всички клетъчни форми на живот и на много от вирусите. Основната функция на молекулата на ДНК е съхранение на наследствената информация. Молекулата й е съставена от участъци, наричани гени, които пренасят генетичната информация и от други участъци, които не съдържат гени, но изпълняват важни функции в регулирането на използването на генетичната информация. Наред с РНК и белтъците, ДНК е една от трите основни макромолекули, ключови за всички известни форми на живот

Геном – Обикновено в клетката има няколко различни по последователност ДНК молекули. Само най-простите бактерии имат по една молекула ДНК. Съвкупността от всички молекули ДНК в клетката се нарича геном.

Ген – тези участъци от ДНК, които кодират протеини

Вариант на ген – някои гени могат да имат няколко копия. Ако някое копие се рзличава малко по своята нуклеотидна последователност, то това е вариант на гена. Понякога един същи ген се различава незначително в различните хора. Това са генни варианти

Генетична структура – особености и характеристики на всеки организъм, които се определят от ДНК, т.е. какви генни варианти носи даденият организъм, кои работят, как работят и др. Това е много индивидуална характеристика и има важно значение за идентичността на всеки един от нас

Секвениране – разчитане на нуклеотидната последователност на ДНК и/или РНК. Обикновено се извършва автоматично на машини, наречени секвенатори

Секвениране на цялостен индивидуален геном – цялостното разчитане на ДНК на един организъм

АРТ – Асистирани Репродуктивни Техники

Генетика (от гръцки гено γεννώ — раждам) е наука за гените, наследствеността, и изменчивостта на организмите

Епигенетика – наследствена информация, която не е закодирана в нуклеотидната последователност на ДНК, а в начина на нагъване и компактизиране на ДНК в ядрото или в химическите промени в нейната молекула. Тези факторите определят коя част от ДНК ще работи, кога и как.

Модификации на ДНК и протеини Промени в ДНК и протеините, които я пакетират в ядрото, които са химически предизвикани от различни ензими. Могат да бъдат прибавени различни химически групи (метилови остатъци в случаите на метилиране) към ДНК и протеините. Тези модификации са ключови епигенетични фактори, които определят работата на гените.

Метилиране на ДНК – добавяне на метилови групи към молекулата на ДНК.

Умълчаване на гени – блокиране активността на гени.