вторник, 12 юли 2016 г.

ДАЛИ ЩЕ НАМЕРИМ НАУЧНО ОПРАВДАНИЕ, ЧЕ СИ ПИЙВАМЕ!




— Какво правиш ти? – попита малкият принц.
— Пия — отвърна мрачно пияницата.
— Защо пиеш? — попита го малкият принц.
— За да забравя — отговори пияницата.
— Какво да забравиш? — поиска да разбере малкият принц, който вече го съжаляваше.
— За да забравя, че ме е срам — призна пияницата, като наведе глава.
— Срам — от какво? — пожела да узнае малкият принц, който искаше да му помогне.
— Срам от това, че пия! — завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.“


Това е оправданието на пияницата от великолепната книга на Екзюпери „Малкият принц“ и често използвано оправдание от тези, които злоупотребяват с алкохола.
Дали обаче пием само, за да забравим?!

Разбира се, че търсенето на спокойствие и забрава е възможно обяснение, но не можем ли да намерим и друго, научно обосновано оправдание.
Напоследък значението на начина на живот на бащата за бъдещите поколения започва да се превръща във важна и значима тема. И ако доскоро беше възприето да се смята, че начинът на живот на бащата не се отразява значително на поколението, то напоследък учените поставят под въпрос това и привеждат сериозни научни доводи, които са в пълен контраст с тези остарели вярвания.
Научната литература е пълна с данни, които показват, че начинът на живот на бъдещия баща предопределя до голяма степен индивидуалното развитие на бъдещето дете. Стресът, злоупотребата с вредни вещества, липсата на физическа активност и затлъстяването са фактори, които и при двамата родители оставят отпечатък върху бъдещите поколения. Нещо повече това въздействие може да се предаде дори в няколко следващи поколения. Изследванията в тази насока са много и сякаш ежедневно биват комуникирани под различна форма пред научната и широката общественост.
Например, много интересни резултати публикуваха миналата седмица учени от университета в Питсбърг, САЩ. Екипът има опит в изследванията на влиянието, което има алкохолът върху бъдещите поколения в моделен организъм мишка. В настоящето изследване учените правят следния експеримент -  подлагат на алкохолна злоупотреба мъжки мишки в продължение на пет седмици преди оплождането. След това изследват промените в поведението на мишлетата, чиито бащи са били подложени на алкохолен „маратон“. Оказва се, че това поколение (на „бащи алкохолици“, разбира се условно наречени от авторите на публикацията по този начин) избягва алкохола. Още по-странното е, че изследванията показват, че такива мишки по-трудно се поддават на стрес.
Известно е, разбира се, че когато човек е подложен на прекомерен и/или продължителен стрес, то алкохолизмът често е решение. Вярна е и обратната връзка. Алкохолизмът често се свързва с ниска устойчивост на алкохолиците към различни видове стрес. Възможно е тези мишлета, чиито бащи са били под действието на алкохол в продължение на седмици преди зачеването, и които не показват склонност към алкохол, да бъдат по-устойчиви на стрес.
Но хипотезите, въпреки че са нещо полезно в науката, имат нужда от научно потвърждение. Съвсем логично и колективът от Питсбърг не спира само до научни наблюдения. Те установяват, че мишлетата, които показват силна устойчивост на стрес, имат намалена синтеза на кортикостерон. А кортикостеронът е хормон, който участва в реакцията на стрес при мишки.
И какво излиза?!
Бащи, които редовно употребяват алкохол, не само предават на децата си отвращение към алкохола, но ги правят и по-устойчиви на стресови условия. Резултатите от тези изследвания са коренно противоположни на това, което знаехме за алкохолизма! Дали ще се потвърдят и в други изследвания, и с други моделни организми, остава да видим. Трябва да си дадем сметка, обаче, че това са експерименти върху мишки в контролирани лабораторни условия. Дали е така при хората, които живеят в една много сложна околна среда, включваща и неизброимо количество социални фактори, предстои да бъде доказано. Знае се, например, със сигурност, че децата на алкохолици много често също стават алкохолици.
Значи, едно е при мишките, а друго при хората?
Или има друго обяснение….
И все-пак тези научни изследвания поставят отново въпроса: Как влияе употребата на алкохол от бащите върху поведението на децата, върху тяхното здраве и живот. Колкото и да не ни се иска въпросът е отворен!
А докато това не е ясно, ясно остава едно – Внимателно с чашката!

http://www.chromatinepigenetics.com/p/blog-page_2.html доц. д-р Георги Милошев
Специалности:
Молекулярна биология и генетика, Епигенетика, Генотоксикология, Екогенотоксикология, Нутригеномика и Епигеномика, Генетика и Епигенетика на асистираната репродукция, Епигенетика на остаряването
Дългогодишен популяризатор на науката в България.

сряда, 20 април 2016 г.

СОФИЙСКИ ФЕСТИВАЛ НА НАУКАТА 2016



http://www.britishcouncil.bg/sofia-science-festival


Наука, представена в достъпен и приятен вид!
И тази година за пореден път ще проведе Софийски Фестивал на Науката, по времето на който всеки човек ще има възможността да се докосне до чудесата на науката.
 
Програмата е невероятна!
В рамките на четири дни от 12 до 15 май 2016 г. столицата ни ще бъде домакин на 69 научни събития, представящи науката в достъпен и привлекателен вид за широката публика, 27 щанда с демонстрации, 93 лектори и много други интересни участници.
 
Събитие, достойно за уважение!
Популяризацията на науката е мисия! Мисия, която изисква известна доза себеотрицание и силна вяра в това, с което ежедневно се занимаваме като учени. Kогато успеем да представим пред хората разбираемо и приятно това, което ежедневно се случва в лабораторията, удовлетворението ни е двойно!

На 14 май на Голяма сцена на Театър София от 17.30 часа Лаборатория по Молекулярна генетика, ИМБ-БАН ще представи най-новите тенденции в областта на молекулярната биология и биомедицина в лекцията Игра на гени и гении.
 
Нека си представим света, който ни заобикаля….
Какво бихме искали да променим?
С новите разработки в света на съвременната молекулярна биология имаме в ръцете си инструменти, с които можем да правим чудеса. Имаме възможности за полет на въображението и способности да променяме по наше желание всяко нещо, което притежава ДНК. Идеята много прилича на научна фантастика и като че ли ни връща към далечната 1932 г., когато Олдъс Хъксли в своя роман „Прекрасният нов свят“ описва фантазиите си за идеален свят, в който всички хора са изкуствено създадени. Фантастика за онова време -  в съвременния свят идеите на Хъксли изглеждат плашещо актуални. Подобни събития изглежда се случват точно сега в областта на науката биология. Именно за тях ще разкажем пред уважаемата публика на тазгодишния фестивал. 
Очакваме вашите въпроси и се надяваме да пробудим у вас желанието да познавате себе си, тялото си и своята наследственост, за да може успешно да ги манипулирате.




http://www.chromatinepigenetics.com/p/blog-page_7.html
д-р Милена Георгиева
Специалности:  
Генетика, Епигенетика, Молекулярна биология, Нутригеномика, Нутриепигеномика, Епигенетика на заболяванията и остаряването
Популяризатор на науката в България.